коли. Двете са дошли от изток, от Малага, на почти час път от Ривиера. Другата и тя почти толкова, само че от запад, от Сан Педро. Аз съм почти съседка, 10 минутки ми е разстоянието. Аха, казвам си, купонът е в разгара си. Прескачам по няколко стъпала и зър...
Мариане е естонка, много елегантна, руса, висока, бивш модел, завършила висше икономическо, също международни отношения, както и международен протокол. Владее перфектно английски, немски, испански, руски, финландски, баща финландец и майка германка - графиня Фон Хансшмид. Шоколадовата Тибисай е холандка, много умна, интелигентна, с висша испанска филология, говори перфектно английски, испански, холандски, малко китайски. От холандските Антилски острови е - Сан Мартин. Мъжът й, натурално рус холандец, ексвоенен капитан от флота на НАТО и ексбос на морската гранична охрана на Антилските острови (в момента е натоварен да гледа детето).
Ина е българка от Русе, говори перфектно испански, разбира малко английски. Завършила икономическо висше в България, току-що освободена от брачното съжителство с испански поданик. Пола е англичанка. Инженер. Говори английски и испански.
Седим си в прохладната вечер, сръбваме от кафето и ябълковия сок от „Лидъл“ (един от най-евтините супермаркети, в който обаче пазаруват и богатите, без изобщо да ги видиш притеснени) високо на хълмовете на красивата Ривиера. Слънцето изведнъж пропада зад Синята планина и се спуска мастилено топла андалуска нощ.
За какво, мислите, си говорят като се съберат няколко жени? Ами не е за футбол и секс, не е даже и за попържване на съпруга (е, много рядко). Жените, след като полупритворили захласнато очи изпъшкат по последния чифт нови токчета (ама само според отворковците мъже), отворят зеници и започват... темата за децата. Ей на тази тема всяка срещната жена тук ще те засипе с най-малките подробности за кое как в детските кашички, новостите в детския фешън или за последното достижение на младия вундеркинд, но най-коментираното тук е образованието и как, за да се запише отрочето в най-доброто училище - немското частно школо в Елвирия и детската подготвителна забавачница към него, трябва да се подаде молба още с раждането на детето. Има и други, като английското в Алоха, или другите две, също английски, в Гуадалмина, но там е посилно само за най-най-богатите.
Изобщо англичаните, колкото и да не ги харесвам, и дори да са една от най-мразените нации в света, изглежда скоро няма да бъдат детронирани от класацията за една от най-великите страни. Не знам какво прави ингилизите толкова велики или например испанците - някога сред най-богатите и силни държави на Стария континент, днес най-затъналите в световната криза. Дали всичко не започва и не се довършва с образованието на наследниците им?
Мариане, как е Нора в училище? В частно школо ли е? - заразпитва моя милост. Частно? Най-евтиното е 375 евро и то до 14 часа. Ако искаш детето да е до 17 ч., това са 500 евро на месец!? Забрави! После да ти кажа такива неща съм виждала в частните училища...
А как е в държавното? Щастлива ли си с него?
Щастлива? Напротив, безпокоя се. Миналата година гледах класация за нивото на образование в Европа. На първо място беше Финландия, Естония - на пето, Германия и тя някъде в началото. Продължих надолу, търся Испания, пръстът ми слиза надолу... надолу... Испания я няма! Викам си, забравили са да я включат. Накрая... неее, Испания беше там, на трето място, но отдолу нагоре. Сега разбираш защо толкова много се безпокоя. Ако искам бъдеще за детето си, Нора трябва да получи добро образование, но ако тя продължава в държавно училище, трябва да се занимава допълнително вкъщи. Ако ли не, или тя ще бъде следващата пъблик сървиз, улична чистачка или домашна чистачка, или каквото и да е там чистачка.
Но ти не можеш да заместиш училищното обучение с преподаване в къщи. Не. Не можеш да спреш дете от училище, защото според закона то има право на образование и ако не посещава училище, могат да те лишат от родителски права. В същото време обаче в държавните училища децата са лишени от правото си на обучение, защото какво мислиш правят там? Първите две години рисуват, изрязват, декорират. Това е, с което се занимават по цял ден, две години. Рисуват си. После на третата година започват А... Б... Миналата година въведоха нова програма за обучение, така че започнаха да изучават английски език. И питам дъщеря ми: какво учихте днес по английски. И тя - ми теачер дисе ке тиенго дос еайс. Отне ми половин час да разбера кой по дяволите е „ми теачер“ и какво „дос ейс“. Беше наполовина испански, наполовина английски. Накрая дъщеря ми носи учебника. „Мами, толкова си глупава, не разбираш.“. И ми показва картинката. „Ааа тийчър. Значи това, което казва учителят ти, е, че ти имаш две яйца?!“, питам аз. Защото на немски пък ейс е яйца. Но, но, но, мами, ти не разбираш - и ми показва друга картинка. Ааа око – айс.
Представете си следната ситуация, ако те продължават да учат английски подобно на това. Един ден дъщеря ми се влюбва в германец. Отива да се запознае със семейството на годеника си и иска да каже нещо мило на родителите. „Знаете ли, мистър, вашият син има две красиви яйца.“. Можете ли да си представите? Ей затова се тревожа. Защото кой знае какво ще дойде следващия път. Отивам да говоря с учителката, а там други двама родители, натурални англичани. И представете си за какво ниво на обучение става дума, след като аз превеждам на англичаните и учителката, защото тя не им разбира и думичка!!! И накрая ме пита дали имам въпроси към нея... А, не, вече нямах никакви такива. Следва Милена Мрева за вестник “Народно дело“ 1 семтември 2009г.
|