откритие от калибъра на наполеоновата Дендера, че дори и нещо по–сериозно?

 Стефан Симеонов

Египтяните са популярни с дванадесет месечен календар. Първо той включвал 320 дни и допълнителен, външен месец, после включвал 360 дни, 5 почивни и един плаващ ден.

Направен е на тавана в храма на Дендера, Египет. Около 50 г.пр.н.е., по времето около Клеопатра. Пазен от небесната богиня Нут.  Наполеон се захласнал по него, и дори го откраднал.
Както виждате, календарът е малко особен. Екип египтолози е трябвало да го разчете и разбере. Той останал най – известният и красив древен зодиакален календар.

Да, познат ви е – това е нашият календар. Прочутият зодиакален календар на Дендера, правен около 50 години пр. н. е., е бил обект на кражба от страна на Наполеон, а днес привлича годишно стотици хиляди туристи от цял свят.

Александрово е малко село у нас, разположено на петнадесетина километра от Димитровград. Преди години Георги Китов разравя една от гробниците от ІV-то хилядолетие преди Христа, с които изобилстват околностите му и разкрива малко куполообразно помещение със символичен саркофаг, тясно за двама, но с красив стенопис. Фреските по стените са повредени, но на тавана са запазени много добре.

Лично на мен равнопоставените фигури в тях ми се видяха доста съмнителни. Идеята те да се представят като едър глиган или дребен конник, както най-често се случва в описанията на обекта, ми се видя определено нелепа. След като преброих изобразените обекти и разгледах позициите им, изготвих карта. Входът е от изток, може би леко на югоизток – честа позиция при траките, вероятно свързана със зимното слънцестоене и раждането на „новото слънце”, и се намира точно под еленчето. Около него се редуват... 12 зодиакални знака. Фигурите са групирани по три в 4 общи сцени – конник, дивеч и пешак.

Тази подредба очевидно символизира четирите сезона от по три месеца, редуващи се в определена последователност. Тя е обърната само в последната сцена, но винаги в сцената присъстват и трите образа. Много е възможно такова представяне на месеците да е свързано с някаква тяхна функция или особеност при древните, която през последните месеци в годината да се е размествала. Като при високосните години.

Нека поразсъждаваме още малко по тази подредба. Три от фигурите са обърнати надясно, а девет наляво. Предполагам, че тези, които гледат наляво, олицетворяват т. нар. „лунарни” месеци от по 29 дни, а обърнатите на другата страна – „слънчевите” месеци, удължени до по 31 дена. Получава се точно високосна година…

И още. Според мен и стенописите надолу са се вписвали в календара. От тях е оцеляла част, някои орнаменти и украси... Всички анализи сочат, че надолу е имало още пръстени и слоеве, голяма част от които обаче са повредени безвъзвратно. Но и да не са били свързани с горните сцени, сам по себе си календарът е очевиден.

Но нека от сферата на възможното да преминем в сферата на почти сигурното. В центъра на купола се вижда ясно очертан слънчев диск. Едната му страна е червена, а другата черна. Те са разделени от светъл символ, определен като лабриса. Това очевидно е слънчево-лунен диск с деня и нощта. Червеното е зората, черното – нощта. Това ясно е изразено и по ориентацията им, като червеното е към изток, черното – към запад.

Това не е и изолиран случай. В могилата Хелвеция край село Шипка, също датирана от ІV пр. Хр., източната порта е червена, а западната – черна.

Изображение

Входът е с посока слънцето. Така са правили и древните египтяни – вход към слънцето, саркофаг – ориентиран на запад. И при тях има ясна символика. Освен че залязващото слънце отива в подземното царство, те са наричали „запад” и „подземно царство” с една и съща дума – „Аменти”, което показва и дълбоката символика на езика им.

Ето че и тук срещаме подобна символика. И по-стар, доста по-изкусно направен календар. И ако това наистина е календар, той е много по-ценен от този в Дендера (създаден 3 века по-късно), който хората отиват да видят от другия край на света. Не само, че е по-стар, по-ясен, по-красив, по-близък до нас, по-автентичен и по-добре запазен, но и не е копие, като Дендерския, а напълно оригинален.

Лабрисата – гръцки или небесен символ?

Лабрисата е чудото на гърците, за което само ще чувате, но никога няма да го видите. Измислили са я гърците от Крит. Но никога гърци не използвали брадви за бой. Но някога в Траки я видели от гърците и направили от нея… царски символ. В Александрово ще ви говорят само за лабриси. Ключът към лабрисата е хиксобразното сребристобяло разделителче в слънчевият кръг на тавана, а не обратното. Лабрисата е символ на „хикса”, а не „хиксът” – недорисувана лабриса.

И ако входът на „гробницата” е ориентиран към слънцестоене или слънчев максимум, хиксът е още по-ясен. Хиксът е борбата между деня и нощта. Той е равновесието между тях. Той е полето, в което постоянно се подменят един другиго най-дългият ден, и най-дългата нощ през годината. Това е ясно астрономическо послание. Това не е фантазия, като се има предвид, че астрономията е основна наука на древните.

И така в центъра на този календар виждаме слънчев диск, изобразяващ промените в дължината на деня и нощта. Той е ориентиран от изток на запад, като на запад има символичен саркофаг. Твърди се, че на това място има регистрирана магнитна аномалия, а куполообразното помещение е използване за различни свещенодействия.

Изображение - Каменният саркофаг

Тъжно ми е да си го помисля, но съм сигурен, че ако този календар, представляващ хилядолетно послание на „безписмените” и „алитературни” траки, бе открит някъде в Гърция, да речем, неговата съдба щеше да е по-друга от тази да продължава да се крие от очите на хората и интересуващите се от древните ни артефакти да не бъдат допускани да го разгледат дори.

Нещичко за Александрово

В представите на древните небето е било купол. Тази представа е още от египтяните, които са го представяли от Нут, която го съставяла и подпирала, правейки нещо като мост над земята. Тази визуална представа я има и днес; ако влезете в планетариум, където ще ви прожектират звездното небе, то той е купол.

Александрово има чудесен "планетариум" в централната камера. Той е майсторски замислен купол. Скосяването започва още от пода.

Интересен и любопитен факт е, че при влизане в централният купол на гробницата стрелката на компаса се отклонява .Това е характерно за много тракийски гробници. Не можах лично да проверя, тъй като ме пуснаха само в копието, но… Твърдят го със сигурност. И което е още, по  - интересно, тук няма никакво желязо при строежа. Няма даже и олово, строителството е каменна, полусуха зидария.  Т.е. няма съмнителни материали .Значи, геомагнитна аномалия. Как ли са я откривали траките и за какво ли им е била всъщност? Не знаем.

Александрово е датирано от 4 век пр.н.е., т.е. 300 до 350 години по – старо от дендерския календар. За мен датировката му е спорна, то е видимо по - раншно ит други гробници от 4 в. пр.хр. - например Казанлъшката гробница.

Александрово има отлично запазени стенописи на тавана и почти напълно разрушени по страничните стени(условно понятие,  то е купол). Стенописите му са много красиви. Всичките те са в червено, бяло(сребристосиво) и черно като основни цветове, като червеното е видимо доминиращ. Стенописите са анализирани, но обичайно всеки за себе си. Все едно са отделни картини.  Един казва, че глиганите били много едри и това било заради хероизацията. Друг казва, че конят дето бяга, бил едър, а яздените – дребни. Трети нарича голите фигури уникални… А всички фигури в основния пръстен, точно на „хоризонта” на купола всъщност са що годе равнопоставени.

В Александрово няма обявено погребение, макар че го водят гробница. В района обаче се смята, че е имало погребения.
Александрово има врата в централната камера, която се смята, че е имала заключващо устройство. Заключващо отвътре.
Трупът е искал да остава понякога насаме, може би? Или по – вероятното, вътре са се извършвали свещенодействия и мистерии. Но какви?

Зодиакалният календар от Александрово

Равнопоставените фигури ми се видяха доста съмнителни. Идеята да се анализират като едър глиган или дребен конник на мен лично ми се видя глупава. Или да меря фалоса на голия дебелак с брадвата… Дали наистина има смисъл? Или по – скоро да погледнем нещата глобално, в цялост, за да имаме една картина, каквато на небето, такава и на земята?

Входът е от изток( и леко на югоизток – честа позиция при траките, вероятно свързана със зимното слънцестоене и раждането на „новото слънце”).
Входът е точно под еленчето. И около него се редуват 12 зодиакални знака.

Наблюдателите виждат над 20 фигури, били те на кучета, котки , магарета.
Аз виждам три. Не, това не е рядка форма на късогледство. Разгледайте пак.
Имаме 1. Конник 2. Дивеч 3. Пешак.Те са групирани в 4 общи сцени. Точно четири.
Не са ли това сезоните? Очевидно са. Четири сезона от по три месеца, редуващи се в определена поредност.
Даже спазват определена подредба – конник, дивеч, пешак – която е обърната само в последната сцена. Но винаги в сцената са и тримата.

Възможно е представянето на месеците да е свързан с някаква тяхна функция или особеност при древните, която през последните месеци в годината да се е размествала. Като при високосните години. Или в Египет, където последният месец бил различен, с 5 дни повече.

Възможно е дори позицията на участниците да има някакво значение. По картинката например трима са надясно. Девет наляво. Тримата са пешаци и конник, т.е. няма точна симетрия. Възможно ли е тея наляво да са например тип лунарни месеци, от по 29 дни, а обърнатите – да са „слънчеви”, удължени – по 31 дена? Получаваме точно високосна година…
Давам Ви го като начин на мислене, като хипотеза. Да поразгледате. Може да видите и нещо, което аз не съм видял.

Има и още… Имаме оцеляла част от стенописи, орнаменти, украси…

Според мен и стенописите надолу са се вписвали в календара. Всички анализи сочат, че надолу е имало още пръстени и слоеве, голяма част от които са повредени стенописи. Помислете дали е възможно. Според мен да… Но и да не са били свързани, сам по себе си календарът е очевиден.
И, от сферата на възможното да преминем в сферата на почти сигурното.

Денят и нощта от диска

Централно на купола, в най - високата част, имаме слънчев диск. Едната страна е червена, другата черна, разделени от светъл символ, определен като "лабриса". За лабрисите - след малко.
Това очевидно е слънчево – лунен диск с деня и нощта. Червеното е зората, черното – нощта.
Ясно се показва и от ориентацията им, червеното е към изток, черното – към запад.
Това не е и изолиран случай. В могилата Хелвеция край село Шипка, също от четвърти век преди Христа, източната порта е червена, западната  - черна. Добре дошли в борбата на деня и нощта.
Входът е с посока слънцето.

Символичният саркофаг явно маркира подземното царство. На двуизмерната картинка за съжаление не мога отлично да пресъздам сложният сферичен обем, но в проекция саркофагът е ориентиран към запад,  почва някъде в района на глигана. За мен символиката е очевадна. Така са правили и древните египтяни – вход към слънцето, саркофаг – ориентиран на запад. И при тях има ясна символика. Освен че залязващото слънце отива в подземното царство, те наричали „запад” и „подземно царство” с една и съща дума – „Аменти”, което показва и дълбоката символика на езика им.

Ето и тук такава символика. И по – стар календар, и доста по – изкусно направен…
Обаче … Досега не го видяхме. Никой не ни каза… Наложи се да ходят.. блогерите… Глупави фантазии или евтино потулване на истината???
Ако това е календар, той е по – ценен от Дендера, за който хората пътуват от отвъд океана. По – стар, по ясен, по – близък до нас, по – добре запазен, по – автентичен, не е копие, като Дендерския ,и определено много по – красив…

И само можем да направим всичко възможно да възстановим и липсите надолу.
Ако не е… Беше редно поне да се помисли сериозно върху тази възможност.

Лабрисата – гръцки или небесен символ?

Подобно на Илиада, колесниците и прочие факти, лабрисата е чудо на гърците, за което много ще чувате, но никога няма да го видите.
Лабрисата я измислили "гърците" от Крит. Обаче... никога гърци не са използвали брадви за бой!  Египтяните са използвали предимно брадви и боздугани, но нека това е тема, която оставим за друг път.

Траки я видели оставена от гърците, и направили от нея… царски символ.  И лабрисата минала от никаква при гърците, в жреческа  и царска функция при траките.
Теорията  за лабрисата е близка до истината като извод, но за мен показва грешен подход(не само прогръцки, а изобщо погрешна методика на мислене).
Да не говорим че гърцизирането й е абсурдна теория. Показва безкрайния стремеж към гръкопоклонничество, който е изразен и в долната точка. Явно трябва да проведа и тази битка, колкото и да не ми се ще.

В епохата на символизма предметът се ползва, защото има общи черти със символа. Не обратното, не вземат брадвата, защото поразява и изразява поражение. Както например египтяните взимат огледалото за символ на мъртвия поради подобието му с йероглифа „вечен живот”, а не за да му е винаги добър тоалета. Логическият символ намира материален аналог, а не на материалното започват да му се вменяват символи.

Ето още от Египет. Това е богинята Нут. Давам ви я като ключ за разбиране. Символът гледайте, не произход или етническа принадлежност.
Така, хиксобразно разкрачена, с прострени ръце и крака, изпъната като в мост по тавана, египтяните я изобразявали да разделя ден и нощ, земя и звезден купол,  който тя символизира. Не я приемайте буквално, погледнете я символично.

Ключът към лабрисата е хиксобразното сребристобяло разделителче в слънчевият кръг на тавана а  не обратното. Лабрисата е символ на хикса, а не хикса – недорисувана лабриса.
И ако входът на „гробницата” е ориентиран към слънцестоене или слънчев максимум, хиксът за мен е още по – ясен.

Хиксът е борбата между деня и нощта. Той е равновесието между тях. Той е полето, в което постоянно се подменят един другиго най – дългият ден, и най – дългата нощ през годината.
Ясно астрономическо послание. И не мислете това за фантазия, астрономията е основна наука на древните. "Лабрисата" представлява слънцето и луната, и постоянната „битка” и равновесие между тях, изразени в картина.

Полето на хикса изразява намаляването и увеличаването на деня и нощта в рамките на календара, нарисуван около тях .
Това виждам аз и ви го пресъздавам. Дори на пръв поглед. След 15 минути размисъл. Помислете и вие!

Гръкопоклонничеството не се ограничава с  термините

В допълнение към „гробничката” е спретнат малък музей. В него има изложени накити, украса от колесници и прочие.
На кръгъл орнамент от колесница е изобразен млад и добре сложен мъж, който свири на лира, леко приседнал на нещо като скала, а към него идва млада дама и сякаш нещо му поднася.
До него пише „бог Пан, на който свири на незнам си коя нимфа (някаква полунеизвестна, с гръцко име)”…

Повиках уредничката. Не е ли това Орфей с Нимфа? Не, казва тя, Пан е със сигурност, защо спорите, учените са казали….
Как няма да е Пан. Нали така по – лесно ще се гърцизира?

Само дето… Пан не беше ли нисък? Грозен? С рошава брада и коса? С роги… С кози крака.
Не беше ли прочут, че отблъсквал жените?

И не беше ли прочут като свирач на флейта, която лично той си изобретил?

И не се ли казваше по друг начин неговата любов? Сиринга?

Абе… Казваше се, ама какво от това. Нашите учени са казали че аполоновският младеж с лирата е Пан, значи е Пан. Точка. Написали са го в студиите. Аз съм прост тълкувател и спекулант и нямам право да се изказвам. Нямам диплома за професор по история! Те имат.
Друга малка статуя ми привлече вниманието. Статуя на дама, леко препокрита ,седнала и кърми дете в лявата си ръка. Каменна статуетка.

Коя била тя – ами гръцката богиня Персефона.
Да, добре. И кого кърми Персефона? Някакви идеи?  Отрочето на Хадес? Че кое е то? И откога тая дивна любов към гръцката митология и то към богини, които самите гърци не са изобразявали много – много?

Моля, давам ви тея две статуи.
Разгледайте ги добре.  И Ви моля ,следващият път като отидете в Александрово, огледайте каменната статуйка за сходства.
Това са статуи на Изида. Първата е от Абидос, а такава е имало и на мамизия в Дендера, при зодиака. Дори има ясни картини как на рождения ден са я качвали на покрива тази статуя, за да я грее слънце.

 
Във втората статия за нестинарството ясно изразих  и подкрепих с доказателства предположението ,че македонските царе – Птолемеи, от тракийски произход, са тачели Изида като тяхна лична кърмилница.
Е, тук според мен пак я имаме, по нашите земи, само дето сме я датирали на око и сме я кръстили гъркиня…

Историята продължава, приказка без край. Лошото е ,когато в неофициалните версии нещата почват да са по – добре обвързани, отколкото в официалните.

И какво излезе?

Очаквам вашите коментари. Дали аз съм лъжец, фантазор, който навсякъде вижда чудеса, които не съществуват. Евтин фабрикант на патриотизъм и емоции.
Или просто имаме чудо, което е – според мен укривано. Нещо, което ни поставя сред великите в историята на цивилизацията…

Вие можете  ли да си представите, че сред няколко учени, милиони левове и дори японско реставриране и прерисуване на гробницата се стигна до мерене на фалоса на голия мъж,(мога да ви цитирам) мерене на височината на глигана, но идеята за календар ВЪОБЩЕ НЕ СЕ РАЗГЛЕДА? Даже и да се отхвърли.

Аз ли съм най – умен и най – запознат? Сигурно не.
Но теорията определено заслужава внимание. Фактът , че не го получава и че дори пускат туристи там без да хвърлят дори мухата.. Вече говори достатъчно.
И ако това е скрито или сгазено по невнимание, какво ли още липсва?
На мен календарът със слънчево – лунния диск ми извади очите, а аз съм слаб по астрология. Как може така абсурдно да се чудят защо единичните фигури били едри, а двойните – по – дребни, а да пропускат картината… ?

Е та какво толкова важно има там, че толкоз пАра да вдигаме? Само един календар, по- стар от Дендера, в куполообразно помещение, използвано за свещенодействия, с геомагнитна аномалия. В центъра на календара има слънчев диск, изобразяващ промените в дължината на деня и нощта. Ориентиран е от изток на запад, като на запад има символичен саркофаг. Календарът е отлично съхранен и доста по- красив и ясен, а и  по -разбираем от този, създаден поне 3(три) века по - късно от него, но добил световна слава! Кой би го заинтересувало, няма нищо особено....

Тъжно е да си мисля ,че заровени и закрити тракийските „гробници” са по  - добре съхранени и по – добре изпълняват духовната си роля, отколкото извадени на светло, с багери… Нарушаваме покоя на предците си. И…? Какво разбрахме?

На нас и пирамидите да ни дадат, можем да ги унищожим. Безхаберието ни е по – голямо от тях. Никой египтянин не може да ги натрупа толкова големи.
Щастлива календарна  година на всички пожелавам, от името на астрологичния календар – послание през хилядолетията на „безписмените”, „алитературни” траки.
Пази себе си и спомена за това, което е било, календарче. Да беше се паднало в Гърция.

 СПРАВКА:

Александровската гробница е открита през 2000 г. при разкопки на могилата Рошавата чука, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково. Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология.

Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно.

Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща. Височината на могилния насип на Рошавата чука е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92х1,5 м. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. До южната й периферия е изградено каменно ложе, което е било разрушено още в античността.

Счита се, че гробницата има два периода на използване. За това свидетелстват двете подови нива на кръглата камера – едното от каменни блокове, другото от трамбована глина.

Гробницата в село Александрово е едно от най-големите съоръжения от този тип. Нейните стенописи са уникални по рода си. Те са из цялата гробница, в камерите, в коридора, в преддверието и представят различни сюжети.

Най-разнообразни са стенописите в кръглата камера – тя е изографисана в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. Повечето фрески изобразяват ловни сцени.

През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отвори врати Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. Построяването му бе осъществено с дарение от японското правителство. Комплексът бе открит лично от японския принц Акишино и президента на Република България Георги Първанов. В музея е изградено точно копие на Александровската гробница, което е достъпно за туристи, за разлика от оригинала.

 2013-05-08 12:22:32