всъщност психолозите отдавна разчитат детската душа и това, което детето не иска или се страхува да каже посредством рисунките му. Първите опити да се създаде рисунъчен тест принадлежат на Ф. Гуденаф (Нарисувай човек). Има много интересни тестове и методики за тълкуване на детската рисунка и ние ще се опитаме да ви ги предоставим в разбираем и лесен да тълкуване вариант.


Методика с пет теми


Методиката съдържа пет ситуации, подбрани като типични за повечето семейства. Прилага се поотделно за родители и деца.


За децата:

Казвате на детето: "Тук има 5 ситуации. Опитай се с рисунка да покажеш какво ще направят мама и тати. Можеш да рисуваш, да пишеш, а ако искаш, можеш и да разкажеш.”


След като са дадени инструкциите, изследващия проверява дали са разбрани и подканва детето/децата към работа. На децата се позволява да правят каквото поискат – да рисуват от двете страни на листа или всички ситуации на един лист, да трият, да късат, да режат, да лепят. Поведението на детето по време на работата по методиката е изключително важно и за това е необходимо да се прави и съпътстващ протокол, който да описва поведението, и да се отбелязва към коя ситуация е било отнесено. Има много деца, които предпочитат да разказват, докато рисуват. Всичко, което се случва с детето и на листа по време на изследването, е важно и поради това необходимо да бъде отчитано.





За родителите:

„На този лист има 5 ситуации. Как очаквате да реагира детето Ви в тях и как бихте постъпили вие.”


Отговаряйте бързо и подробно защо се очаква именно това, кога за първи път се е случила тази ситуация, дали действията и очакванията са се променили в последващата ситуация. Как бихте постъпили, когато детето е направило очакваното? Какво ви е накарало да изберете именно този начин на действие?


СИТУАЦИИ при децата:

1. Подаряваш на майка си цвете. Отиваш да вземеш ваза, но без да искаш я изтърваш и тя се чупи. Опитай с рисунка да покажеш как очакваш да реагират родителите ти и как ще постъпиш ти?

2. Имаш малко братче. То плаче и ти пречи да гледаш любим филм. Ти се ядосваш и го удряш. Опитай с рисунка да покажеш как очакваш да реагират родителите ти и как ще постъпиш ти след това?

3. Разхождаш се с родителите си. Виждаш дете, на което му купуват сладолед. И на теб ти се прияжда. Опитай с рисунка да покажеш как очакваш да реагират родителите ти и как ще постъпиш ти.

4. Никога не си харесвал математиката. Не си научил урока си. Изпитали са те и ти пишат двойка. Опитай с рисунка да покажеш как очакваш да реагират родителите ти и как ще постъпиш ти.

5. С желание пишеш съчинение за домашно. В училище твой съученик ти скъсва тетрадката. Обясняваш това на учителката. Тя те нарича лъжец и казва, че си си измислил това, защото не си написал домашното. Опитай с рисунка да покажеш как очакваш да реагират родителите ти и как ще постъпиш ти.


Интерпретация на резултатите:

Детски рисунки. Тук са представени някои от по-често срещаните елементи в детските рисунки, моменти от процеса на рисуване, както и начините, по които те са били обяснени от децата. В процеса на работа с методиката със сигурност ще се срещнат нови елементи, както и някои различни интерпретации на тук представените. Примерите, дадени тук, целят да подпомогнат анализа на детските рисунки, но не трябва да го ограничават. Всички отговори са в децата и те ще ви обяснят всяко свое действие и всеки елемент от рисунките си. (По-подробни указания могат да се намерят в втора част на ръководство за изследване на детето.)



ОТГОВОРИ: АНАЛИЗ НА ПРОЦЕСА НА РИСУВАНЕ


Детето е неспокойно, върти се, напрегнато е:
Не е разбрало инструкциите.

Не може да прочете ситуациите или ги е забравило след като са му били прочетени.

Не знае как да нарисува това, което иска.

Детето е притеснено от ситуацията, в която е поставено и която трябва да изобрази.

Детето предпочита да разкаже или напише и рисуването не е подходящо изразно средство за него.





Детето е агресивно, когато рисува някоя от фигурите. Упражнява натиск с молива, раздира листа, трие упорито листа, накъсва го, смачква го и го хвърля. Често променя позата си, стиска зъби, прехапва устни, драска.

Детето е разгневено и ядосано на този, когото рисува.

Преживява ситуацията като реална и се тревожи от последствията. Открито чрез действията над листа показва желание родителя да се махне, да бъде унищожен, да не съществува.

Отхвърля ситуацията, възрастния или неговото поведение.

Детето е ядосано, защото не разбира защо родителя постъпва или не постъпва по един или друг начин.

Родителите са непостоянни в отношението и поведението си и детето се обърква като не знае, не може да предвиди какво го очаква в бъдеща ситуация.

Иска да ни каже нещо, но се притеснява да не узнаят родителите му.
Чувства се виновно.






Изпитва удоволствие, усмихва се, смее се с глас, докато изртива образа на родителя или докато го иронизира и рисува смешен.

Израз на негативни чувства, омраза, ненавист към рисувания.

Детето намира за смешни реакциите на родителите.

Детето се подиграва и изпитва удоволствие от това.





Няколко пъти рисува едно и също, трие и все не е доволно.

Детето не знае как ще постъпят родителите.

Детето е недоволно от рисуването си.




Детето иска да разказва, докато рисува.

Детето желае да разкаже много обстоятелства около рисунката, които не може да нарисува.

Желае да сподели други ситуации, които обясняват настоящата.

Децата рисуват само миг от ситуацията и не успяват да разгърнат цялото действие. Тогава някои пожелават да доразкажат действието.




Детето се намесва в рисунката на брат си или сестра си.

Така най-после застава на неговото място и преживява ситуацията от неговата позиция. Тук често се демонстрират очаквания, основани на потребност. Детето използва ситуацията, за да го покаже.
Желае да помогне.

Мисли, че то може да изобрази онова, което другият не може.





АНАЛИЗ НА ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА:

Рисунката е надраскана с много линии.

Това е начин за изобразяване на действия или последователност от действия.
Това са траектории.





Разграфяване на листа.


Рисуване на етапи от разгръщането на ситуацията.
Акцентиране върху отделни елементи на една и съща ситуация.




Незавършени рисунки.


Детето рисува до момента, който познава и не знае какво се случва след това. Обикновено при затруднено прогнозиране на родителското поведение, поради непостоянство на действията, мотивите или средства, които използват.
Ситуацията е нова и детето не знае какво ще се случи, особено ако очакванията се основават на опита.
Родителите не правят нищо в тази ситуация.





Текст вместо рисунка.


Особено момчетата, и то по-големите, предпочитат писането пред рисуването.
Някоя ситуация не знаят как да я нарисуват.
Използва се текст в помощ на рисунката.




Използват се цветни материали.


По-често момичетата.
Децата знаят, че им предстои рисуване на 5 рисунки и често предпочитат молива пред цветните материали, за да съкратят процеса.
Поставя се акцент върху елемент или ситуация.





Поредност на изобразяване на фигурите:


Значимост на една от фигурите.

Първо се появява родителят, който ще защити детето, и след това този, който ще наказва. Може да се срещне и в обратна поредност.




Размер на фигурите.


Изобразява отношения: превъзходство, доминиране, сила, власт, равенство, подчиненост, слабост.





СТРУКТУРА НА РИСУНКАТА:





Близост на изобразените фигури.


Детето се рисува по-близо до фигури, до които се чувства по-сигурно (очаквания, основани на опит).

Детето търси сигурност от родителя (очаквания, основани на потребност.)






Детето не рисува родителите си:



Детето не ги свързва с тази ситуация.
Друг възрастен, а не родителите участва в тази ситуация. Понякога другият възрастен се появява в рисунките.
Детето се страхува или притеснява от появата на родителите в тази ситуация и не ги изобразява.
Детето рисува само възрастния, който е безопасно да участва в ситуацията.






Детето изобразява двамата си родители:


В семейството двамата родители участват еднакво активно във възпитанието на детето.
Детето желае да покаже взаимодействието между родителите в тази ситуация.
Поведението на двамата родители е противоречиво и детето иска да изтъкне тази противоречивост.
Детето показва, заявява че търси присъствието на двамата си родители или на някой от тях, който отсъства.





Детето отсъства от рисунката.



Не желае да присъства, поради обстоятелства, които не харесва и които следва да се уточнят.
Детето се страхува от нещо или някого.
В тази ситуация акцентът пада между върху нещо друго (взаимодействие между двамата родители, родител-учител и пр.)






Детето рисува отсъстващ родител.



Детето показва, че търси отсъстващия родител.
Детето изразява желание той да се върне.
Детето иска родителите да бъдат заедно. Всичко това са очаквания, основани на потребностите му.




При работа с методиката е важно установяването на произхода на детските очаквания и от какъв произход най-често са те, защото:

детето може да използва ситуациите, за да заяви своите потребности, нужди, желания. Очакванията, основани на потребностите, често водят до избор на поведение, чрез което то ще се стреми да промени ситуацията или отношението към себе си или някой друг.

детето може да покаже как отношението на родителите към него определя склонността му да действа или да оценява поведението на родителите си.

детето може да покаже своя опит и да ни покаже какво най-често се случва с него в процеса на взаимодействие с родителите му. Очакванията, които се основават на опита, най-често се реализират в бъдещите ситуации.




ОТГОВОРИ: АНАЛИЗ НА ОТГОВОРИТЕ НА РОДИТЕЛИТЕ.

Анализът следва да бъде насочен към отговори на следните въпроси:
Какво очакват родителите?

Каква е причината да очакват точно това?

Родителят знае, че детето ще постъпи...? Тези очаквания на-често се реализират.

На родителят му се иска детето да постъпи...? Тези очаквания най-често не се реализират.

Родителите имат склонност да очакват независимо от ситуация...?

Родителите очакват от детето си, защото децата трябва да...? Очакването се реализира само при ясно регламентирани в семейството роли и ролеви очаквания.

Колко често родителят не знае какво ще се случи? Каква е причината?

Реализират ли се очакванията на родителите? Колко често се реализират?

Какво се случва, когато очакванията на родителите не се реализират и защо?

Кой тип очаквания доминира при родителите – ролеви, основани на опит, основани на желания, потребности и нужди.

Разликата в произхода на очакванията, които имат родителите и децата, често е повод да не се разбират помежду си.

По-подробното тълкуване на родителите и тяхното поведение ще разгледаме в следващи публикации.