православната църква, а и в къщата на вярващия. Каноничният образ на Бог в човешка форма е одобрен през IX век: "...Благотелесен ... с плътни вежди, прекрасноок, с дълъг нос, кафява коса, смирен, скромен, с красив цвят на тялото, който има тъмна брада с цвят пшеница, наследил външния вид на майка си, с дълги пръсти, с приятен глас и сладка реч, изключително нежен, тих, търпелив ... "

Ранните християни изобразяват Христос като агне или риба, като добър пастир, който носи овца на раменете си. По-късно тези символични изображения са забранени. В момента има само два вида изображения на Спасителя: 1) като Всемогъщия  Съдия – Цар на Царете, и 2) във формата, в която Той се е появил сред хората и извършил Своето служение (включително във формата на бебе или младeж). Понякога може да се натъкнете на образа на Христос във вид на ангел.

Но ако начинът, по който се представят изображенията, е толкова различен, как да разпознаем иконите на Спасителя? Съвсем лесно, ще ни помогне една малка подробност: образът на Христос има кръстовиден ореол.

Какво е ореол?

Думата ореол се превежда от латински като "облак", "мъгла". Нимбът е символ на несътворена от човешката ръка Божествена светлина, в която Спасителят се явява пред учениците си на планината Тавор: "И се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлината."

Ореолът върху иконите на Спасителя също има формата на кръст. Вътре са изписани три гръцки букви, които предават Божиите думи "Аз съм това, което съм", казани на Моисей.

Чрез образа на ореола изповядваме, че Христос има две естества - Божественото и човешкото. Иконописецът изписва лицето на Христос в подобие на човешкото лице, така изповядва учението, че Христос е "най-съвършеният човек сред човеците". Нимбата ни напомня, че Той е и "съвършен Бог в Божествеността".

На иконите Христос често е изобразяван с книга - тя може да бъде затворена или отворена. Книгата съдържа цитат от Евангелието. Тя може да се показва под формата и на свитък, но символичното й тълкуване е винаги едно и също - спасителното учение, с което Христос дойде в света.

Нека сега разгледаме дрехите на Христос. Богочовекът обикновено е изобразен облечен в червен хитон (дреха под формата на туника) и син химатион (плащ). Червеното символизира земята и човека, а синьото - небесното и Божественото естество на Спасителя.

Обикновено на дясното рамо на туниката може да се види дори пришита тъмна ивица, в древния свят - знак за патрицианско достойнство. В иконите той е символ на чистотата и съвършенството на земната природа на Спасителя и Неговата особена месианска роля.

Иконите на Спасителя са шест основни иконографски типа:

Има два вида на изображението: Спасителят върху убрус и Спасителят върху керемида. На първите лицето на Христос е изобразено върху убрус (кърпа), горните краища, но която са овързани с възли.  Ликът на Исус Христос е лицето на мъж на средна възраст с тънки одухотворени черти и брада, която е разделена на две, с дълги, къдрави коси, вчесани на път.

Появата на иконата "Спасителят върху керемида" е свързана със следната легенда. Владетелят на Едеса цар Абгар се разболял от проказа. Когато чул за Исус Христос, изпратил при Него своя слуга Ананий. Христос обаче отказал да напусне Ерусалим, но се съгласил да помогне. Поискал да Му донесат вода и кърпа, измил лицето си и Го избърсал в кърпата, а на нея неръкотворно се отпечатал Неговият образ. Когато в Едеса Абгар докоснал убруса, той веднага получил изцеление и приел християнството. Царят наредил неръкотворният образ да се съхранява в двореца му като велика светиня. Един от неговите наследници обаче се върнал към езичеството и християните тайно зазидали реликвата в ниша на градската стена. След четири века по време на обсадата на града от персите (545 г.), епископът на Едеса наредил да отворят нишата и там бил намерен прекрасно съхраненият Неръкотворен образ. Жителите на Едеса се изумили, когато видели, че образът на Исус по чудодеен начин се е отпечатал и върху керемидата, с която била закрита нишата.  

В иконите „Спасителят върху керемида” няма избражение на плат, фонът е равен, а в някои случаи дори имитира текстурата на плочки или обикновена зидария.

В православните икони Спасителят е изобразен спокоен, с отворени очи. Католиците, напротив, изписват лицето на Христос, излъчващо страдание, понякога със затворени очи, а главата е увенчана с венец от тръни, от който се стича кръв.

Христос Вседържител (Пантократор) е друга икона, която може да се види във всяка православна църква. Обикновено фреската или мозайка „Пантократор” се намира в централната куполна част на църквата. В иконата Христос е представен облечен с хитон и химатион. Ликът на Спасителя отразява възрастта Му от времето, когато вече проповядва: Той има права коса, падаща до раменете, мустаци и къса брада. Благославя с дясната си ръка, а лявата поддържа затворено или отворено Евангелие.

Спасителят на трона - тази икона има много общо с предишното изображение (книга, благословяща ръка), но фигурата на Христос винаги е изобразена като седнал на трон в пълен ръст. Символ на Вселената, на всичко видимо и невидимо в света, а освен това - знак на царствената слава на Спасителя.

Христос в слава

Христос в слава е централният образ в иконостаса на Православната църква. Тази икона има много общо с "Пантократор" и "Господ на престола", но има по-сложна символика. Христос е в хитон и химатион, седнал на престола с книга в ръка. Изобразен е на фона на червен квадрат, който се явява символ на земята. На четирите ъгъла на квадрата можете да намерите изображения на ангел (човек), лъв, вол и орел. Това са символи на четиримата евангелисти (Матей, Марко, Лука и Йоан), разпространили спасителното учение по всички краища на света. Над червения квадрат е изобразен  син овал - духовният свят. В него са изписани ангели - небесните сили. Над синия овал има червен ромб, символ на невидимия свят.

Тази икона на Спасителя е истински богословски трактат в бои. Иконографията се опира главно на Откровението на Йоан Богослов - изображението показва Христос такъв, какъвто ще се яви в Деня на Страшния съд.

Христос Емануил е образът на Христос на 12-годишна възраст.  Тук ликът на Спасителя се свързва с текста от  Евангелието: "И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника...”. Емануил означава "Бог с нас". При Исая, най-възрастният от четиримата старозаветни пророци на Израел, четем: „Затова ще ви даде Господ този знак: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и тя ще нарече името му Иммануел „ (Is.7.14).  Отрокът Христос е изобразен в хитон и химатион и свитък в ръцете си. Това изображение се среща сравнително рядко.

Това е още по-рядка икона на Христос. Ако "Христос Емануил" и "Неръкотворният образ" изобразяват Христос такъв, какъвто Той е бил на земята, а "Христос в слава" – такъв, какъвто ще се завърне през Последните дни, то "Спас Благое Молчание" - това е Христос, преди да дойде сред хората. Това е единственият образ на Христос, където е изписан ореол с форма не на кръст, а на осмолъчна звезда. Звездата е образувана от два квадрата, единият от които символизира божествеността на Господ, а другият - мрака на непостижимостта на Божественото. Спасителят е изобразен в ангелски чин като млад мъж в бяла далматика (мантия) с широки ръкави. Ръцете му са сгънати и притиснати до гърдите, зад гърба му се виждат крила. Иконата пресъздава ангелския образ на Божия син - Христос преди въплъщението.

bgartgallery.eu/index.php?m=1&ws_m=4706