и на никого не му се струва ни най-малко странно това. Ей тази сутрешна идилия най-много ми липсваше в Испанията и в Германията, а даже в Данията. Насреща ми най-слънчевата детска градина. Слънчеви мамини и таткови наследници слънчево пременени навлизат в дебрите на социалното детско общество. Растат и се учат да бъдат утрешните граждани на България. Ние, настоящето, кротко и усмихнато изпращаме бъдещето на България да се научи и изучи да бъде трудолюбиво, талантливо, отговорно, добро и честно. Точно каквито искаме да бъдат и политиците ни, и държавата ни. Не знам обаче как така в родината ни не се случва ни едно от тези хубави неща. Затова сега ще направим едно социологическо проучване. А, не за рейтинга на политиците ни, не и за колко любовника имала онази чалга певица и даже не за кой ще вземе купата по футбол. Ще се препитаме за децата ни.

Първо: да си вдигнат ръката тези родители, които скоро са купили книжка на децата си. Каква е тази слаба активност? Добре де, а четете ли им поне приказки? Не? А да сте пели заедно “Хубава си татковино“? А, то и вие не я знаете цялата. Друго с усложнено съдържание - да сте били заедно на театрална постановка? Хайде, поне филм? Само един-двама?! Скоро да сте поучавали детето си да помогне на възрастна жена? Да я изчака и да й отвори вратата на входа? Да поздравява съседите си? Да помага на майка си в домакинството (и момченцата)? Не ли?! Да сортира хартиените от пластмасовите отпадъци? Да вдигне боклук, паднал в градинката? Да сте казвали, че да се псува е грозно? Да сте го упътили да работи в някое социално заведение или болница поне един ден в месеца? Нямало такава практика в България? Да сте му казвали, че боят не е добро решение на спор? Че силният прощава? Че е силен този, който защитава слабите и бедните? Че богат е този, който има много книги, а не много пари? Да сте го завели на църква (дори само за да му кажете, че Бог е доброта)? Да чисти тоалетната? Както принц Уилям, бъдещият английски крал.

Да сте му казвали и показвали, че да се дава подкуп е нечестно? Някой от вас да знае какво обсъждат децата в междучасията? Какво ги вълнува? Какво искат да променят в училище? Голямото междучасие ли? Само това ли? Казали ли са ви за псувните по клошарите? За онова приятелче, дето настъпа уличното куче и всички се смяха на болката му? За това, че пият бира (и не само) на двора? За това, че се кефят да хвърлят камъни по колите и по клошарите? За това, че смятат бедно облечената си съученичка за продухана и скапана и затова може и да я убият? За това, че е неморално да има хора, ровещи за храна в кофите за боклук? Не? Не сте ли? И аз така си мислех. То и няма как да бъде иначе, щом държавата ни е такава. И в училище не са, и в телевизиите и вестниците също, за църквата ни пък въобще да не отваряме дума, толкова е проскубано закостеняла и старовремски заспала.

Ех, драги българи, забравихме за децата си през тези политизирано поляризирани 20 години. От ранни зори, с първите сутрешни новини, през съботите и неделите, та чак през спортните канали, през всички телевизии и вестници ни заливат политика и политици. Навсякъде от тези обществени училища ни облъчват с  дискусии, препирни, упреци, злобни и просташки крясъци... какво ядяли, обличали, обитавали, любовно предпочитали, заграбили и корумпирали нашите депутати и политици. Заради печалбарството и рейтинга от първите до последните страници на вестниците и всички български телевизии целодневно и целокупно ни обливат  корупции, корупции и пак корупции. И между тях серия от полицейски филми, напоени обилно с насилие и убийства.

Заради зрелищността вместо талантливи българи из медийните словоговорилни бродят силиконово излъскани бездарности и духовни, обаче перфектно напудрени празноти. Вместо оттам да ни се усмихва наградено българче от международни математически олимиади или от японски министър в международен конкурс за рисунка, или първа награда на National Geographic за фотография на варненско момиче, или човек извършил доброта, денят ни започва, продължава и завършва с поредната политическа флашка. Всъщност в нашия живот се сещаме за децата си три пъти в годината - на 24 май, 1 юни и 15 септември... и след поредното нелепо, нелогично и жестоко детско междуубийство. Всъщност това, което са видели и научили от първите и последните страници на вестници и телевизиите, и това, което не са научили от нас и в училище. Но преди всичко това, което не са научили от нас, родителите.

Искам да ви припомня думите на майката, изгонена от жилището си от дъщеря си, от предишната история. Жената, известна като най-богатата в Сандански. Садила тютюн, домати, чушки, работила и държавна работа. Не била виждала морето. Та ето финалните й думи: “Дъщеря ми е такава – алчна. Не съм виновна в нищо. През целия си живот работих само за децата си, да ги осигуря. Дъщеря ми един ден не е работила. На десете си пръста по два златни пръстена имаше”. И без да беше разказала историята си, само след тези думи бих й казала какво ще й се случи в бъдеще. Не, драга българска майко. Детето не се ражда алчно и жестоко. Ние го правим такова. Дете, което не се е научило да работи и състрадава възрастните хора, но да има по два златни пръстена, ще е научено да получава всичко без труд и без жалост за теб, възрастната му майка, а какво остава за родината му.

Преди време бях написала: България - това сме ние. Сега ще добавя и: България ще е такава, каквито са децата ни. Та да попитам - някой от нас дали научи детето да съчуства и помага на стар човек от входа? Щели да ни помислят за луди? Да отидат да работят през ваканцията, дори и за час, в обществена кухня за бедни? Абе вие да не сте луди?
Ами не сме, но си мисля че обществото ни е болно, озлобено и обезверено, корумпирано и несъстрадателно. Възможно ли е тогава децата ни да са различни? А България? Няма как да стане, нали? Държавата - това сме ние, а ще бъде такава, както ще възпитаме децата си.
Та си мисля, че когато отговорим на всичките въпроси с “Да“, то тогава и България, и политиците ни ще станат това, което искаме.

Край

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
11/12 юни 2011г.