Но да търсиш по-различното в много добре познатия пейзаж е за тези, които не просто щракат с фотоапарата. Сред тя е и Жоро Боев. Опитва се да търси нещо интересно в места, с които се среща всеки ден, да ги вижда по различен начин. Когато снима пейзаж, целта му е да предаде своето моментно настроение, емоция, своя поглед на това, което е пред него.
- От кога се занимавате с фотография?
- Преди повече от 45 години се срещнах с фотографията по един много примитивен начин. Бащата на мой съученик беше фотолюбител и от него научихме как се прави контактно копие от снимка. Чрез този метод – примитивен, бавен и най-вече некачествен, научих за магията на „тъмната стаичка”. Така и до днес тази магия все още ми действа. Може би причината е в това, че фотографията за мен си остана хоби, а не професия.
- Какво най-много обичате да снимате и защо? - Преминал съм през почти всички жанрове, по-точно пробвал съм, но както знаем, всеки жанр изисква съответното оборудване, а за един любител това не винаги е възможно. Така оборудването определя до голяма степен какво да снимаме. Опитвам се да търся нещо интересно в места, с които се срещаме всеки ден, да ги виждам по различен начин. Великият Ансел Адамс е написал, че когато наблюдава природата, той практически не вижда това, което се случва пред него, а си представя нещо свое, особено и прави снимка на това, което вижда само той.
- Хора или пейзажи - къде натежават везните? - Напълно споделям написаното от А. Адамс - когато снимам пейзаж, целта ми е да предам моето моментно настроение, емоция, моя поглед на това, което е пред мен. Това се отнася и за момента на пост обработката пред компютъра. Много често се случва да „пресолявам манджата”, но когато се стремиш да покажеш нетрадиционен поглед, това е нормално. От казаното до тук става ясно, че пейзаж е жанрът, който предпочитам.
- Кой сезон ви вдъхновява най-много? - Как кой – всички! Имаме изключителния шанс да живеем в географски пояс с цели четири сезона, от хубави, по-хубави. През всеки сезон могат да се видят невероятни картини, аз се впечатлявам най-много от изгревите и залезите, независимо от сезона и мястото. Живея съвсем близо до морето и по тази причина в моите кадри преобладават морските сюжети.

- За морските хора казват, че са малко по-особена порода, по-сурови. Има ли нещо вярно в това според вас? - Роден съм в Сливен, но по-голямата част от живота си пребивавам в Бургас (почти 38 години). И въпреки това не бих казал, че съм морски човек. Едни от най-големите певци, актьори, художници, поети и не на последно място фотографи, са родени край морето, особена порода са – чешити, и затова може би са големи.
- Има ли кътче по света, което много искате да запечатате на фотоси? - Разбира се, че има, но защо да говорим за света, ние си ги имаме в изобилие тук, в България. Имаме невероятно красиви планини, езера, реки, природни феномени, културно-исторически обекти. За красивото ни Черноморие няма да говоря, твърде съм пристрастен. Разбира се, по света има много места, на които ми се иска да отида, но те засега остават в графата „далечни бъдещи планове”.
- Кое е било най-голямото предизвикателство за вас по време на снимки? - Чак предизвикателство не бих казал, но да станеш сутрин рано през зимата, да духа североизточен силен вятър, да те залее студена вълна и да ти напълни обувките и в това състояние да чакаш изгрева и да му се радваш, това намирисва на мазохизъм, но приемете го за предизвикателство!
- Снимката, която мечтаете да направите? - Всяка снимка е уникална по своему, поради това, че запечатва някаква част от нещо за един кратък миг от времето и това нещо и този миг никога няма да се повторят. Ако ме питате за онази снимка, която те прави известен, която ти носи дивиденти, ще кажа само, че не ми е голямата мечта, но човек никога не знае какво му е приготвила съдбата.

- Извън фотографията има ли някакво хоби или нещо, което обичате? - През годините имах различни хобита, като малък рисувах. Рисувах много, навсякъде, по всяко време. Едновременно с това спортувах - тренирах спортна гимнастика, и това се оказа моята съдба. Спортната гимнастика, а по-късно акробатиката, станаха моето ежедневие и професия. По-късно бях запленен от дърворезбата и природната пластика, та до днес.
- Какво може да ви накара да се усмихнете? - Събуждам се с усмивка. Позитивен човек съм, но никога не мога да устоя на хубава песен, на оригинален виц, на детската усмивка, на кокиченце, пробило снега през ранна пролет. Усмивката е моята визитна картичка. Виолета Тодорова
|