изглежда, всъщност е сложен процес, управляван от висшата нервна дейност, включваща ръка-зрение-корово представителство. Хора, изгубили дясната си ръка и впоследствие научили се да пишат с лява, или и двете, а пишещи с крак, или със зъби, след време почти напълно възстановяват първоначалния си почерк. Установено е, че съществуват специализирани зони в мозъчната кора, които отговарят за речта – центровете на Брока и Вернике. При 95% от хората центърът на Брока се намира в лявото мозъчно полукълбо и само при 5% – в дясното. Вече е установено, че не трябва да се променя стилът на писане на тези 5% от хората, защото техният спезиализиран център за писане (Вернике) е развит в дясното полукълбо. За изследване на почерка говорим, едва когато той се е автоматизирал. т.е след детската възраст.
Според Й. Ватев съществуват 12 ориентира за изучаване на почерка: хармония-дисхармония, организация-неорганизация, умаляване-уголемяване, ред-безредие, мярка-преувеличаване, яснота-неяснота, опростеност-усложненост, бързина-забавеност, твърдост-мекост, неравност-равност, естественост-престореност, свързаност-несвързаност. И. Моргенщайн посочва следните основни особености на буквите: сила (твърди, неуверени, сдържани, слаби), форма (остри, закръглени, конусообразни, ъгловати, квадратни, плоски), големина (едри, дребни, дълги, къси), посока (равни, издигащи се, спускащи се, лъкатушещи), подреждане (прецизно подредени, безредни, преплетени, недовършени), наклон (наляво, надясно, изправени), естетичност (опростени, разкрасени, изящни, грозни), маниерност (с излишни завъртулки, с акцентиране върху определени букви). Според почерка един опитен графолог може да установи воля - установява се състоянието на волята ум - висока или ниска интелигентност чувства - неговата емоционалност (повишена чувствителност, хладност, овладяност или слаб контрол върху настроенията) типа характер - доколко човекът е енергичен, целенасочен, решителен или отпуснат, разпилян, колеблив, както и неговата емоционалност. Всички тези характеристики - избухливост, припряност, уравновесеност, принципност, романтичност, завистливост, скъперничество, смелост, сексуалност, са закодирани в нашия почерк. При анализа на почерка на М. Н. (3) се установява висока интелигентност и широка обща култура, доминиране на разума над чувствата, подчертан алтруизъм и готовност за саможертва за близките. Сравнително трудно превключва от една дейност към друга, старае се да не оставя нищо недовършено, не обича празното фантазиране и загубата на време с безполезни занимания. Налице е леко песимистична нагласа и тенденция да се анализират задълбочено възможните препятствия. Поведението е социално отворено, склонна е повече да изслушва околните, отколкото да споделя свои преживявания, често не умее да изчаква действията на другите. Ако нa интервю за работа ви помолят да напишете нещо на ръка, не се учудвайте. Възможно е по този начин експертите по подбор на персонал да потърсят допълнителни аргументи за назначаването (съответно неназначаването) ви на работа. Криминалистиката отдавна използва методите на графологичната експертиза, за разкриване на патологични отклонения в психиката на индивида. Тогава, когато на пишещия не могат да се припишат норми на нормално поведение и написаното от него се отклонява от възприетия стандарт за писане, то установените изменения в писмото се наричат патологични. При огледа и оценката влизат моментното душевно състояние, тък като ако човек е уморен, напрегнат, разсеян или пък разтревожен, може да пише грозно с пропуски на букви, на цели срички, със зачертавания и други дефекти, т.е. да покаже патологични отклонения. От друга страна някои психопати умеят да изразяват своите мисли с красив, добре шлифован почерк и високопарни думи, да пишат с привлекателна за окото орнаментика. Според инж. Ангел Биков ,експерт – криминалист към МВР, "патологичните изменения е доказано научно, че засягат координацията на движението, естетичния вид и мисловната съсредоточеност на писмото. Т.е. уврежданията на психиката се проявяват както в деформацията на писмото, така и в съдържанието на написания текст. Става въпрос за различните наркомании; маниакални и депресивни състояния; шизофренията; циклофренията; хистерията; епилепсията и др. За някои от тези състояния може да се съди по количеството на написания материал. Така например има случаи, когато болният използва писмото като изразно средство много пестеливо, а в други последното страда от твърде голямо словесно излишество. Срещат се и други дефекти (признаци) като например нелогично подчертаване на думите или на цялото изречение; безмислено повтаряне на думи или на цели части от изречението; излишно увеличаване на украшенията на писмените знаци; изпускане на срички или думи; безсмислено натрупване на точки и тирета и използване на няколко системи на писане (кирилица, латиница, ръкопечатно писане и др.). Освен по-горе маркираните, към патологичните признаци на почерка спадат и следните: нарушаване целостта на щрихите; преписване и допълнителни поправки; удвояване на букви, срички и думи, аномалии при натиска; неспособност за свързване, подчертано многобройни споени места в щрихите, завъртулки, маниерни допълнения; видове хиперболи, удължения, разкъсване и разпадане на букви. Причина за калиграфските недостатъци може да бъде вродена психическа неспособност за движение, ниско образование, вроден или придобит дефект на пишещата ръка като например парализа, гърч, спазми при писане, тремор. Някои от тях са поради заболяване на нервната система. За най-чести причинители за треморите на почерка – нарушената координация, се считат емоционалните, хистеричните, алкохолични и паралитичните тремори. ''
Милена Марева
и по материали от http://www.kriminalist.info
Копирането на материали без съгласието на редактора е забранено. Позоваването е задължително
|