Ако можеше като отворите вестника и той да пропее... щяхте да почуствате нежността, копнежа, възторга, опиянението... и всички онези триумфални думички, които знаете. ''Довечера това ще се случи! Тази вечер, мили мой!'' Ах, как чакам тази вечер, тя ще ме побърка, ще преобърне живота ти. Обещание изтръгнато от сърцето ми, от душата ми и от... и от портфейла ми. Тази нощ, мой мили гардеробе, магазините ще сменят етикетите си и едно малко червено сладурче ще се лепне отгоре им! 30%... 50% и дори 70%! Ах, мили мой, утре ще ми бъдеш съвсем новичък!
Гледали сте филми, знаете как изглежда мъж пред подписване на сделката на живота си и, без да сте гледали филм, жена, успяла да научи клюка за съперницата си! Ето това е! Истерията е като от ''Отнесени от вихъра''! Изперкали женоря хвърчат измежду разхвърляните щандове и само две жадни очи проблесват измежду копчета и презрамки. ... Мъжете? Е, те някак си успяват да запазят хладнокръвие измежду разкопчания копчелък и накриво закопчаната риза. Това е новят екшън сериал! ''Rebaja'', тоест Намаления! Тоест, сезонните преоценки на дрехи. Ето това е времето да опознаете и да заобичате света! Аз преди да гледам екшъна, като една добре възпитана българка, нямаща си и грам понятие от пазарно поведение, си пазарувах кротко и спокойно в прохладната тишина през друго време... обаче учудените погледи на продавачките нещо ме смущаваха... Нещо не беше наред?!... Ама какво ли? Тичах до огледалото, гледах се, пипах се... всичко си беше наред... косата на главата, панталонът цял... Пооооооосле разбрах! Усетих страшната сила на думичката Rebaja! Аааааа (тук плача) моят панталон от 21 евро само след една нощ се стопи на 10 такива... а след още десет дни на 7... аааа, можете да калкулирате... липсваха два панталона от гардероба ми. Цели два! Така че вече знам! И никакво пазаруване преди Ребахата... както целият цивилизован свят между другото. Утре! Потрай до утре, мили мой гардеробе, магазините ще разтворят врати с един прекрасен, невероятен, фантастичен, красив надпис! REBAJA! Сладки надписи с 30% намаление. Zara и Mango го правят жестоко хитово с 50%, но тази година Bershka направо ги уби със 70%... ми чудя се накрая без пари ли ще ги пазари дрехите?! Щото след десет дни идва новото намаление съответно с 50%... 70% и...? Това е! Измислили са го търговците, хитро и 100% удар в десятката! Обаче друга една мисъл терзае и вгорчава щастието ми. Ако съм успяла да изхитря търговците... да им изтръгна модните дрешки на половин цена... Ах, какво му плащаш на тази блузка? То само платът толкова! Защо тогава те продължават да си богатеят? А не, да речем да си седнат пред магазина с протегната ръка? Мххххх странно нещо?! Собствениците на Mango и Zara продължават да са си едни от най-богатите испанци! Подобно на Beneton в Италия... и подобно на много други. А аз, дето си мислех, че съм ги надхитрила с онез две блузки и пет панталона... продължавам да си беднея... Ммххдааа странна работа! Обаче!... Ако сега отворим гардеробите си и погледнем безпристрастно в тях... Ами ще открием потресаваща картина! Ам че те са пълни с нови, непротрити, нелекьосани, с поне два ръкава блузи и със здраво дъно панталони. Да, ама не! Хич, ама хич не са модернииии. Що така пред очите ми започва да се кърши Мадона във very new style шорти и в онова списание Фърги с жестока блузка с джувка... ей така! Защото някой някъде от списание, телевизия, филми, сцени ми е внушил индиректно, подсъзнателно, настойчиво, че ако не притежавам точно тази блуза с половин ръкав и липсваш гръб... аз съм просто един загубеняк, аутсайдер. Красавица с милион хонорар, платен й да ме убеди, че точно с тази поличка, а не онази в демодирано зелено ще покоря света, шефа и сладкото момче от бара. Ама не беше ли тази същата пола, дето миналата година ме убеждаваха, че ако съм с нея, гаджето ми няма да погледне друга. А той взе, че изперколяса по онази тъпачка! Ммдддааа хитро е скроено! И ако, драги читатели, си мислите, че всичко е съвсем случайно... Не, не е! Продавачката има точни инструкции и не е наредила случайно тази до онази рокля... и не случайно този модел е до вратата, а онзи е в приглушения ъгъл... всичко е наука и всичко е под контрол. Наблюдавали са ви, изучили са ви и ви контролират! Нежно, незабележимо, но винаги с усмивка и с неподправена загриженост... за парите СИ! Рекламата се преплита с психология и се изучава като отделна наука. Синият цвят ви внушава чувство за чистота и прохлада, затова е предназначен за хигиеничните продукти... зеленият също... Червеният и оранжев са за хранителните продукти... До вратата са дребните стоки... в дъното стоките от първа необходимост, просто за да минете и край останалите... Така са ни изучили, че като вляза в магазина уж само за един хляб... излизам като камила от керван... пази боже и да не съм гладна! А като минавам самодоволно горда покрай витрините... А, не! Кой, мен? Неее, не можеш ме изкушиш! Аз съм very hard! Имам си всичко – панталони, блузи... за поне още пет години... ааааааааааааа ааааааами не беше ли с такава сладка блузка онази артистка... ааааа в онзи филм...? Жестока! Старахотна! Колко струва? Ааааа и тез шорти! Боже! Като на Мадона! Колко струват?
Е, иначе съм много силна! Не се подавам на нииииикакви изкушения! Твърда съм като Антон от онова стихотворение за партизанина! А, таз блузка не беше ли като на Пинк?! Боже, жестока е! Ще ми пасне на лилавия панталон... Малеее страхотна е! Айде чаоооо за сега! Малеее каква опашка за пробните! Аааааа и да пазарувам трябва в супермаркета... какви са там цените? Срещата с тях следващата седмица!
Милена Марева 10 юли 2007г. За вестник “Народно дело“
|