Малката си е на 2. Което ще рече - два часът е! Което пък на испански означава сиеста! Което пък на български преведено е - време за спане! Ама следобед! Сигурно точно с тази цел, а не заради повече осведоменост на световниците на всеки светофар, ъгъл и завой има часовник! Точен до секундата! Като едно малко чудо тук, дето всичко работи на принципа ''абе ще дойда, ще го оправя, ама кога и как - един господ знае''. Има няколко думички който са си само испански! Както понятието  киселото мляко си е само българско! Фламенко, фиеста, сиеста! И чак сега осъзнавам как, ако искаш да охарактеризираш андалусците... просто кажи тез три думички – фламенко, фиеста, сиеста, и повече не се мъчи! Танци, празници и сън! Ето това е! Празниците по седмици, танци до зори и следобеден сън от 14 до 17! Хей живот, здравей, здравей! Ола!

ВЕДНАГА СЕ ПОДРАЗБИРА, че да намериш испанец след 14 часа е все едно да удариш 6-та от тотото! Кепенците спуснати, телефоните изключени и един здрав, дълбок и покъртителен шум от здраво похъркване! Градът опустява, все едно ще се играе мач за купата. От тогава пък е незабравимият спомен на синовете ми барабар с брат ми. Те като типични българи – неуморими, неукротими и безжалостни пътешественици, дето трябва да изследват всичко до стотната, къде, какво и как, и по колко... решили да наобиколят магазините...
и точно по това време „замръкнали“ в стария град - в 14 часа! Сиеста времето!
ТИШИНА, ПОКОЙ, НАПЕЧЕНИ ОТ СЛЕДОБЕДНОТО СЛЪНЦЕ малки уютни площадчета с райски водоскоци, красиви цветни сенки, хвърлящи ухания в притихналата мараня... и там, в тази свещена сиестена тишина едни мургави, запотени, задъхани балкански субекти, крачещи и уж разглеждащи магазинните забележителности нарушавали сиеста спокойствието! Толкова е била необичайна балканската гледка в испанската заспала сиеста, толкова е била шокираща в това хъркащо време, направо светотатствена, че веднага дофтасват нашите с шмайзерите!
- Ха така! Кой си ти и къде ти е паспорта?! И защо не спиш по това време, а?!
ЗДРАВО ПИПА МАРБЕЙСКАТА ПОЛИЦИЯ, не се шегува! Всичко е под контрол! Та от дума на дума разбрали се те кой какъв е. То футболисти, то на гости, даже и приятели си станали... Не знам точно как е станало това, мойте не знаят испански, испанците не щат да учат английски, за български и дума да не става! (Марбейските полицаи са най-възпитаната част от двукрачещите марбейци, та и както Ани казва: ''Най-красивите мъже тук са полицаите и пожарникарите", а Дан Браун ряпа да яде!) Обаче след тази случка мойте сладури имаха нещо като сиеста фобия - не мърдаха и сантим от леглата си и плажния шезлонг за това време.
ТА ЕТО ПРЕЗ ТУЙ ВРЕМЕ кафета, магазини, офиси, банки, работилници... абе всичко, за каквото се сетите, хърка, та пара се вдига! Можеш да звъниш след 10 вечерта... даже е препоръчително, но в сиеста времето си е губене на ентусиазма, пък и е невъзпитано даже! Направо е богунеугодно! Та ако сте се запътили да вършите каквато и да била работа – моля, от 10 до 14! След следобедната сиеста... там вече кой отворил, кой затворил, кой се успал, кой се заклещил в уличният трафик, трудно ще разберете системата. Работното време от 17... си е вече: ''Марче, довечера къде ще ходим?“
Толкова е сладка и заразителна тази леност и това това безхаберие за време, че не можеш да разпознаеш дори и гордите, и нарицателни за точност албионци тук... англичани ли са, испанци ли са! Мъчат се горките да устоят на изкушението... ама към 2 и те започват да се прозяват! В работата!
АНДАЛУСЦИТЕ СА КАТО МЪЖА МИ (легендарният футболист на ''Черно море'' Тодор Марев. Все си го хокам, милият ми, че ако работата трябва да се свърши с крака, ще е перфектно
направена. Там той е перфектен! Туй плонж, подскоци, шпагати, удар по кокалчетата... но ако е с ръцете... там направо го зачерквам – безжалостно! Та в работата андалусците са като мъжа ми, когато един ден реши да ме ошашави и оправи щепсела на готварската печка - като го включиш нагоре - загряват котлоните, като го включиш обратно – фурната! И досега известни светила  в електромагнитното пренасяне още се чудят на мъжовия ми фокус! Само дето той не ме таксува парично, даже изяде и боя:):):) А андалусеца ще те кобри (таксува) и окото му няма да мигне. Нищо, че още усмихвайки се за адиос миялната машина вика: „Аааа, не ща да загрявам водата! Не ща и туй то!“
ЗА СТЕНИЧКАТА ПОД МИВКАТА, дето строи цял ден моят благоверен, да не ви обяснявам! Един ден слуша ме моичкият, слуша ме колко добри мъже-техници има по света, та грабна чука, разби половината мивка... направи боклук все едно разби цял блок... и гордо започна да изгражда нова стена! През пет минути, цял в пот и прах и с една злорада усмивка, викаше: „На видя ли! Не съм могъл, а?!“ Ама неизвестно защо стеничката 30/30 все не уцелваше горната. Ами нещо като кулата в Пиза! Рушеше и съграждаше моят подопечен... и накрая, привечер, реши, че тази работа не е за футболист човек, та отиде и донесе майстор. Остана си с отворена уста горкият човек като съгледа туй абстрактно чудо на архитектурата и като се освести и докато гледаше какво-що, и стената беше готова! Има-няма петнайстина минути, че и безплатни уроци даваше човекът по редене на тухлички. От това време са ми познанията по мистрия, бичкия, шпатула и там другите строителни думички. Та ето така са и испанците! Ако не бяха строителите от Изтока и парите на Европата, още щяха да опъват рибарските мрежи до белосаните си барачки.
ОБАЧЕ ЕДНО НЕЩО НЕ ПРОУМЯВАМ! Големи националисти са! Мразят (андалузците) другоземците, та чак ги втриса. Не съм чула за друга нация така гордо да брани територията  под чергата си. Гледаш ги любезни, усмихнати, цунк, цунк за Hola и Adios (аз обаче съм решила, че туй е само мъжете да нацелуват чуждите жени и обратно: жените - мъжете на приятелките си)! Обаче в английско или каквото там да е заведението не влизат. Оборотът го правят само в испанските. Мръсни кухни, бавни сервитьори, каквито ще да са... така си ги харесват андалусците, важното е да са испански!

А, ИЗВИНЯВАЙТЕ, 2 ЧАСА Е! Продължението следващият вторник! Не, за да ви държа любопитни като в един истински латино сериал... 14 часа е! Какво да  правя! Сиеста!
Седя на преговори с Рико, италианец, разговорът ни е интересен и много забавен! Обаче като всяко хубаво нещо идва му края и то с това, дето най го мразя! Сметката за плащане! Чакам да дойде сервитьорът. Чакам... обаче една такава подозрителна тишина наоколо ми... Оглеждам се ... и никой! Ама никой! Масите празни... жива душа наоколо се не мярка... Ставам аз, отивам до кафето, мъча се да вляза, напирам аз да си платя кафетата... а то затворено! Такова нещо може да ви се случи само тук, в Марбея! Оставили ни хората, направо ни зарязали! Изобщо даже не се потрудили да ни обезпокоят за сметката, за посудата да не говорим, тук никой няма да краде посуда, да се излага заради няколко чашки! Та ето това е Марбея в сиеста времето! Ади ся, няма да си разваляме сиестата заради две кафета! Бързо по леглата!
 Милена Марева
4 септември 2007ггод.
За вестник  “ Народно дело“