Врабците зиморничаво се стаиха. Дърветата разстлаха по земята златните си листа и заспаха зимен сън. Загърнати в най-меките си шалове, приседнали до най-топлите камини, очакваме първите снежинки и най-светите и весели празници. Тиха нощ, свята нощ... Идва Бъдни вечер и Коледа, а след тях Нова година. Време за мечти и пожелания.
Тиха нощ, свята нощ. Вест дойде най-напред от пастири, пресекли нощта, чули ангел да носи вестта, че Христос се роди.
Скъпи Дядо Коледа, щом казват, че изпълняваш всичките ни желания, донеси ни радостен и спокоен живот за нас и нашите деца. Донеси ни големи, лъскави и добре разпределени кофи за смет, че както върви, при тази липса на заводи и работеща икономика скоро цяла България ще се изнесе да рови по боклуците. Ако може, донеси ни и безопасни и широки улици, с много пешеходни пътеки, че да не се убиваме по шосетата, защото ние, българите, така и така сме на първо място в Европа по нераждаемост и първи по смъртност (е, стига, черногледци, с тези последни места). Ако ти е по силите, измисли и къде да паркират колите, за да не се тропосват по тротоарите, че сега като гламави зигзагим между тях. Донеси ни (ако е възможно) големи, красиви и нови болници (молове не щем повече, те и без това са най-много на глава от населението в Европа), без курешки от птичките и мръсни ръждясали барачки във вътрешните дворове, с добри и състрадателни доктори. В Марбея например, която е колкото Варна, болницата е една - извън града, сред огромен парк и също толкова голям паркинг (безплатен). В тази модерна сграда са събрани всички специалности и не е необходимо като щурав и с патерици да ти викат - я сега иди до онзи доктор, я сега изтичай до онази болница, че в нашата го нямаме това. Във Варна, Дядо Коледа, здравните заведения са разпръснати като стадо по баирите. Ами вземи ги продай всичките накуп и построй една нова, голяма и истинска лечебница, някъде на неапетитно извънградско място, та да не прехвърлят възрастните ни родители и малките ни деца, че и нас самите от тази в онази, защото апаратурата била стара или изобщо липсвала. Както е тръгнало, на животни вземаме да се възвръщаме - няма място в стадото за слабите и беззащитните, те да си измират.
Дядо Коледа, искам да ти напиша и желанието на една моя съгражданка - Веселина Седларска. Тя си го е пожелала миналата година, ама като гледам, и за тази си е актуално: „Щом можеш всичко, моля те, донеси ни скандал, в който едната страна да е симпатична. Знам, че българският ти чувал е пълен с такива, но защо нито един-едничък поне не е със симпатичен участник. Не двамата, единият, ако може. Толкова е приятно в държавата ти да има скандал и всички разговори да се въртят около това ти на коя страна си. Събират се приятели - спорят. В офиса – дебатират. Срещат се съседи и се питат кой на чия страна е. Виждала съм такова нещо, ама в чужбина. У нас споровете винаги са такива, че няма как да си на нечия страна... Видиш се с някои познат, продумаш за скандала, той каже „хвани единия, па удари другия“ и разговорът свършва. Как да избереш дали да застанеш зад хърбел или зад щърбел, зад Куку или Пипе? Всички наши скандали се търкулват, за да си намери гърнето капака.
Моля те също така, Дядо Коледа, тази година да донесеш в България повече силиций, отколкото силикон. Това беше преводаческа грешка – наричахме мястото в Калифорния Силиконовата долина и поискахме да сме като него. И ти ни донесе няколко Силиконови долини – „Пайнер“, „Ара“ и т.н. Онова край Сан Франциско е Силициева долина, чиповете имат нещо общо със силиция, а не със силикон, само че силиций на английски е силикон и преводачите объркаха работата. И ето ни страна на гръдните обиколки, а не на компютърната грамотност. Поправи тази грешка, моля те, донеси на децата силициеви, а не силиконови продукти. И не ни носи повече реалити шоу. Те са вече напълно достатъчни дори за държава с първоначално натрупване на силикон. Гледам в момента „Улицата“ на Теди Москов и си мисля: сега хубавите предавания са като бананите и портокалите преди, появяват се единствено преди Нова година. Ако можеш да ни донесеш повече такива, направи го. Но формати – стига! Много станаха молбите ми, сигурно се чудиш откъде да започнеш. Защо като начало не вземеш да осигуриш по един отрезвителен шамар на всички, които могат да дишат единствено на сцена (под сцена разбирай и диаграма за рейтинги). За тях това може и да е само сцена, но за нас е нашият живот и искаме тези хора да работят. А не само да се разхождат по подиума, да си разменят театрални юмруци, да разиграват етюди, да произнасят реплики от сценарии, да влизат в роли, да се хранят с овации, да изпълняват бис след бис, а след представлението да се напиват заедно. Този театър вече ни омръзна, излиза ни скъпо, а и се оказа самодеен. Дори само това да направиш, пак ще сме ти благодарни. Това ти го казвам аз – Пенка, която пее, докато керванът си върви.“
Обаче, Дядо Коледа, най-много искам да ни върнеш мечтите. Да има за какво да си мечтаят нашите деца, че да не се чудим защо били на първо място по неграмотност и нежелание да си уважават учителите. И да не се чудим защо се надяват, дай Боже, един ден да се махнат от България. Тиха нощ, свята нощ. Нощ, в която се събира цялото семейство на празничната трапеза, за да си пожелаят щастие, топлина и любов. За да си кажем и покажем, че се обичаме. Да раздадем добрина и усмивки. Ех, и ако може, да не е само за този ден... Весела Коледа! Пожелавам на всички щастие, успехи и сбъднати мечти!
Милена Марева 18/19 декември 2010г за вестник „Народно дело“
|