,пескадо ала планча (риба на... ммммм... дебела нагрявана метална плоча за запичане на меса, риба, яйца, хляб - уважавам го това), маседониан (плодова салата), ботеа бино (бутилка вино) и кафе кон лече (а да видя сега кой си е учил уроците!?).
- Си, сеньора, ун моменто! - вятърът се завихря в косите на мучачото (момче)
(жени камарерас (сервитьорки) няма... Тууууук-таме, и то само и само и да не ми се жалват в Брюксел за правата на човека). И след гърба му вече виждам - пристига лицето му с огромна купа боб яхния, готова да нахрани поне отбора по футзал на МФК „Варна“. Ахам, става ли въпрос за ядене, ела, та ми виж заспалите испанци... катo един Алонсо на Формула 1 летят :):):)
Ееее, ама сега да не ми се присмивате за боба, а? „Прост кат боб“, ама ела го кажи тук, да си изядеш боя! Бобът и особено астурианският (вирее само и единствено там) е една от националните испански гордости. Голям е колкото кутрето ми и екстра качество, струва около 70 евро. Има тънка ципа, а вътрешността му била като масло. Обаче, да ви кажа, същият си е като нашенския (отделят се същото количество нагазени парфюми:):):)
- Какво яде - беше първото нещо, което ме пита Карин, една приятелка, астурианка. - Ми – викам, - какво? Ааааа фавадааа!
И тя ми вика - аз мога да готвя фавада!!! Малеее, без малко да й кажа - ми то не се иска много акъл. Обаче ако видите какви ги набъркват с горкия боб! Боб с миди! Уах! Или боб с разни раци, октоподи и де-що са изровили из морето... брррр. Викат, това било модерна рецепта! Гадост! Иначе традиционно си го готвят като нас - с разни месомръвчици, доматки, морков... ама нашенската салата с боб, лук и магданоз не я знаят.
Испанците, ако ги питаш в кой испански град се намира най-старата катедрала, най-голямата, кой им е създал държавата... ще чуеш: „Абе я го остави това, знаеш ли каква паеля (едно лошаво качество ориз с разни морски черупчести) набърка вчера Карменситка... ммм... Пък айде довечера в „Паеля“! Нещо като – айде, ще се чакаме пред „Ориз с пиле“.
Култът на испанеца към уна буена комида (добрата храна) задминава, надминава и преминава всичките ми префинени представи за комуникейшън. За комидата се говори непрекъснато, обилно, щедро и възторжено. Чудя се как още не са й построили поне едно паметниче!? То такова плюскане и в „Голямото плюскане“ не плюскат (само да не се объркате да се накъцате - дума от кюстендилско, в „туристическите“ ресторанти, които работят по рецептата „колкото по-празна чинията, толкова по-голяма сметката“). Обсъждането на последната изядена комида е гордост и чест за мало и голямо и в разговора разпалено, компетентно и начетено са включени всички по род и число испански поколения.
Как, какво и с какво е сготвила съседката, се обсъжда задължително в името на добрия етикет и мирните добросъседски взаимоотношения. Ако англичаните задължително ще ви полеят изобилно с прогноза за времето, то испанците - с какво са преяли предната вечер. По принцип в комидения ресторантьорски бизнес са посветени цели семейства и дори още непроходили, испанските наследници дохождат да контролират стокооборота. А какво е първото нещо, което един испански спортист ще направи веднага след пенсионрането си? Si, Сииииии, ще си спретне една кафетарийка и като прибавка, и едно хотелче. И след това веднага окичва спортната си слава, фотографирана в цял ръст, навсякъде де-що стеница има.
Летейки по пътищата на Испания, ще видите много разцъфнала и прецъфтяла спортна слава, увековечена по стените на живописни крайпътни и не толкова крайпътни ресторанти, барове и хотели. И в първия момент ще останете с впечатление, че заведението е било построено единствено с цел оползотворяване на стените му за ритнитопковите времена на гордия собственик, но като заприиждат ония ми ти купи с манджи... веднага си оправяте мнението и настроението за целия ден. Пък да им се чудиш иначе къде го напластяват това ядене тези дребни испанци!? Една тайна: има ли много кочета (коли), паркандос (паркирани) около капанчето – гаранция комидо (сготвеното) е перфектаменте (Si! Перфектно). Обаче една съвсем неважна подробност - има мухи! Ама много! Ама ужасно много! Дребни и досадни! Дето не се врат по храната, ами все на хора налитат! Бр бр бррррр. И хлебарки. Големи един пръст и едро нахранени. Бррр брррр. Ама споко! Свиква се. Особено ако и две не виждаш от глад.
И така, след като успяхме да напъхаме превзетите англичанки в едно от крайпътните ресторантчета, и то само заради този хитър трик на испанските собственици на питателните заведения да положат цялата си слава по стените. И слава Богу, че собственикът на това, дето си го заплюхме, шляейки се из Астремадура, взел, че нахранил Фидел Кастро, бившия премиер Хосе Мария Аснар, председателя на ПП (социалистическата партия), разните му там телезвезди... и айде, нашичките хай клас британки се примириха да опитат залъка на обикновения испански работник (имаше и луксозно отделение на ресторанта, ама ние успяхме да прикрием обекта от тенкюююю съществата. Хак да им е. Върнахме ги в уголемен вариант в Марбеята. Сега си обменят рецепти... ама за диети.
Следва
Милена Марева 14 октомври 2008
за вестник "Народно дело"
|