на Овиедо, столица на Астуриас, автономнa провинция на Испания. Всичко си вървеше и мирно, и гладко, че и тихо, докато домакините не рачиха да спуснат кепенците на божията обител. И, моля ви се, си ги спуснаха само на родния език! И всичко това заради магарешкия инат на тима на Испания да понаучат някоя палабра (дума) от лангуа (езика) на останалия свят. Не щат и не искат и това си е. Напук на нас, гостуващите национални отбори. Викат: „Ний сме домакини. Вий научете еспаньолски, щото реферът и той ще е испанец и страничните и те... А да ви видим как ще се оплачете!“ И в 10-ата минута удар от наказателното поле и гоооооол! 1:0 за испанския тим!
Ама не може така, бре! Или какво сега - туроператорските фирми да започнат да предлагат ваканционни почивки с подготвителен годишен курс по испански. Защото иначе доходили тук, може и да се озовете за нощувка в някоя щайга в супермаркета. Хайде, ние, българите, все ще намерим начин да се измъкнем, на каквито и пачи яйца да ни насадиш, все ще оцелеем. Сума ти пишман политици не ни претопиха, че един испански ли ще ни се опре!? Пък да не говорим, че лингвистиката кипи и бушува в кръвта ни от време оно, дето, което и национално племе да минело през татковината, все недвижима собственост си заграждало, та накрая се наложило и азбука, и език да си създадем. Абе, полиглотски вундеркиндчета сме, щом гостуващите българи тук си го учат еспаньола, докато си работят, и после не мож ги разбра испанци ли, българи ли са. Не като ония ми ти китайци, дето затворили магазина си на испански и за резултат едни ми ти испанци пренощували на щайгите и на сутринта едва ги измъкнали от магазина - преяли от уплах.
Та така, сънародници, светът български няма да научи (и слава богу, че иначе ще има да ни одумват, както ние сега тях), ама ние тъпкано ще им го върнем, защото, както чувам, нашите бабички с поне едно дисионарио (речник) разхождали иноземците като брокерки на недвижима собственост.
Шегуваме си се ние с испанците, ама те са си добре. Изобщо не ги мислете. Декорирали, санирали и намазали са старите си блокчета от фашистко време и сега не можеш позна - стар ли, нов ли е блокът. Фасадите – чисти, красиви, с малки цветни плочки, мозайки или декоративни панели, саксийки с цветенца. Даже и конкурс са си спретнали за най-красиво цветодекориран град! Пътищата са от типа платена магистрала - чисти, окантовани, осветени, широки и обездупчени. И не ни кобрят (не искат пари). Платените са почти безлюдни. За един град водят понякога и няколко магистрали – национална, локална и платена.
И такааа, метнали сме се на едно новичко микробусче с три много фешън бабкини, наперен старец, дето се прокламира за 70-годишен, ама като го гледам, към 90 крачи и летим към Астуриас. Аз съм гид, шофьорът – испанец (задължително, че с тези неразбории на обозначителните табели току вместо Астуриас сме отцепили за Австрия). Хвърчим в посока север - към красивото малко градче Ронда, появило се на картата в 16-и век, родоначалник на коридата, с най-старата арена за борба с бикове Mirador, построена към 1785 г., която още се използва (какво строителство, а?!). Едно от последните мавърски селища, предложило се на кръстоносците седем дни след номера с отрязването на достъпа на вода (хитрооооооо).

Ще да има нещо хипнотично омайващо в това малко градче с 32 000 андалусци, щом такива имена като филмовия продуцент Орсън Уелс се е заплеснал една година там, та и Ърнест Хемингуей луднал по коридата и използвал декора за няколко свои новели. Поетът Райнер Мария Рилке го нарекъл „лудия град“, Мадона пък го оползотворила за снимките към филма и клипа на „Не плачи за мен, Аржентина“ - нали се сещате... там любовните сцени с бикобореца.
Има и още как. Само като го мернете, и тръпки ще ви побият. Кацнало е на висооооко каменно било, разцепено сякаш на две и после съединено с мост, построен преди 200 години. Чисти хостайли за 20 евро и меню за около 10 (обаче трикът е да искате меню дел диа). Испанците си пазят един закон от времето на фашиста Франко (който си го уважават) специално за работниците - всички ресторанти и кафетарии (и те сервират храна) са длъжни да предлагат специално меню на ниска цена.
Сега обаче всеки може да се възползва от този сървис, стига да знае да попита. И така, в менюто за 9 или 10 евро (на частно една чистачка на час кобри 10 евро, водопроводчикът 15 - 20, дърводелецът 20 - 30, фитнес инструкторът 30 - 100 евро). В менюто има няколко вида предястия, няколко вида основно и два-три вида десерти (обикновено крем карамел, мляко с ориз или плодова салата). Хляб в изобилие, бутилка вино, безалкохолно или минерална вода и кафе. Да не ви разправям какво преяждане пада. То само като донесат купата с предястието и нататък вече само пуфтим: „Милост, не мога повечееее“.
Малко късно го научих този номер с менюто, ама отсега нататък да видите какво ще се случи! Езиковия проблем го знаете, менюто ще е на испански, но каквото и да нацелите - всичко се яде. Тук вече няма как, даваме им още една точка на испанския тим.
Следва
Милена Марева 7 октомври 2008 за вестникк “Народно дело“
|