пропила в дрехите им. Но незнайно защо едно неизречено щастие се  разливаше по лицата им! Бяха така съсредоточени и надъхани, че биха опаткали без колебание всеки терорист, имал глупостта да ги прекъсне! Какво е това ли? Това е силата на спорта! Както казва мъжът ми – осмото чудо на света! Бях забравила, нямах време, оправдавах се, че вече е късно за мен да спортувам отново. Пък и коя ли жена след 40 спортува в България? Сигурно са десетина!


Та да ви кажа честно, влязох по погрешка във фитнес центъра “Oxygen”... Е, беше заради тримата сладки футболисти, дошли ми на гости. Първо, на летището ми се усмихнаха Боги и Бойчо и вместо "Как си, мам?" ме свариха неподготвена с "Аааааааааааааууууууууууу, какви са тез ръчища? Ааауууу, каква си ни дебеличка!"

Е, беше мило казано, ама с една такава весела ирония, дето нищо, че са ми синове... мноооооого боли! А след тях довтаса и "Миленче, ама много добре се храниш тук."

Това, като ти го каже и мъжът ти... ааааааааа... И на втория ден те във фитнеса и аз до тях... Сигурно много ги уплаших да не заприличат на мен! Там какво беше за крушата и опашката... да де, и по форма! Та да не бъдат сами в непознатия град... те там и аз с тях! Даам, не беше заради испанките. Трябва да видите някоя в гръб, та да ме разберете. Иначе в лице... какво да ви кажа... ами не знам... толкова много са гримирани, че не се разбира има ли тук хубави жени, или мъжете гасят за по-сигурно лампите вечер.

Обаче гарантирам, че целулитът е повсеместен и много моден тук. Такова чудо не бях виждала... до кръста слабички, нормални... като се хлъзнеш по-надолу... гледаш и не вярваш! Едно огромно дупище, натъпкано в панталон! Че и под талията, кокетно да е значи! Панталонът от витрината тип "цигара" върху андалуската си се превръща автоматично в пура. Как го майсторят тоз фокус, още се мъча да разгадая.

Аз сигурно и затова избягах от България! Ами извинявайте, ама много е стресиращо туй – на плажовете ни то една красота, то една грациозност, то кокетност... Такава една женствена хубост...

Е, тук си ми е добре, като една моделка се чуствам! Гледат ме завистливо, мъжете не могат да отлепят
поглед, то комплименти, то възгласи! На 40 и кусур години съм, ама като една Клаудия Шифър се чувствам до 20-годишните андалуски, отпуснати, дебели, ама гримирани! Това е, защото в Андалусия испанските училища, а и мисленето са още с арабски афинитет – спортът не е за жени!!! Жената е да краси къщата! Но ако си мислите, че заради това къщите им са уютни, чисти и красиви... Ако не са евтините работнички от Изтока... не препоръчвам на хора със слаби нерви да опитват тази емоция – разглеждане на андалуски дом. Първо, попитайте има ли госпожата чистачка. Щото после да не ми се оплаквате – не съм ви предупредила.

Но един много влиятелен и сериозен фактор настъпва със страшна сила по андалуската земя... Англичани, германци и скандинавци! Стройни, слаби, красиви, изобщо негримирани, облечени спортно и семпло! Сякаш готови да скочат
във фитнеса във всеки един момент!


Цели области от Марбея, а и другите градове са населени само от англичани или германци. Там дори в магазините няма да ви отговорят на испански. Но и благодарение на тях (е, на парите им) Андалусия дължи просперитета си! Защото, ако зависеше от андалусците – те още щяха да са без ток и вода. То и затуй тукашните все гледат метеорологията... да не се развали времето, че тогава всички чужди завоеватели преселници ще се разбягат... а след тях и парите им.

Бавно, но сигурно английското мнозинство провежда терапия... и дори “Oxygen” този месец е обявил два месеца безплатни и без първоначална вноска. Общо 3 по 70 евро равно на 210 евро, подарък за смелите андалуски! Но най-големият шок беше и си остава за мен да видя и на 70 години баба да се труди във фитнеса! Е, американка е! (Кога ше ги стигнем американцитеееееееее?)

Другите са по-млади... по на 60, 50... А “Oxygen” (от англ. кислород) е нещо, дето си го пишем с главна буква. Има, разбира се, и по-луксозни, като “Платиниум” в Пуерто Банус, но “Oxygen”” дължи славата си и на страхотните треньори, и на спортната си ориентираност. Заради тях идват хора от цяла Марбея, дори и от съседна Естепона, пътувайки по 30 – 40 минути.

В спа центъра има басейн-джакузи, три сауни, една турска баня, солариум. И всичко това е в цената от 70 евро, но има и по-малки фитнес центрове с цена 40 евро при същите условия. Има и общински - огромни, модерни, с плувни басейни, игрища, фитнес салони, зали за изкуства... за по 10 евро и карти за семейства за по 5 евро на човек.

Друга сладка забележителност е ресторантът “Терасана”. Там провеждаме нашите кулинарни заседания. А и когато искаме да бойкотираме нововъведенията на германския мениджър, който пипа с "желязна ръка". Така желязна, че е направил центъра като нарицателно за точност и ред. Ние даже и така си го наричаме – «Фюрера". Хич не го гледайте как се усмихва мило от снимката, ама и ние се борим с него досущ кат през Втората!

Ами, борим се за всичко, което не ни харесва... и, вярвайте ми, с успех. Е, то фюрер, фюрер, ама с жени излиза ли се на глава? И то кат са от
всички нации, то човекът не знае ква бойна техника да грабне. Едната реве, другата крещи, трета сладко се усмихва... Божееее, германците губят и таз война!

Ами това е! Ако българката може да оцени и отдели един час за фитнес... след 40- те... докато мъжът й гледа “Интер” срещу “Манчестър Юнайтед”... Малко смях ме напушва - мама ми във фитнеса... а не надзиравайки компотите си в казана... Но за нашето поколение фантастиката може да си се превърне в напълно реален филм.

 Е, аз си записах часа на първата ми стъпка в “Oxygen” и си го празнувам като втори рожден ден! Влязох една отпусната жена с 60-килограмово тяло, целулит и всички други гадости... Сега излизам всеки ден една страхотна мадама! Слааааба и стегната, точно като една истинска българка! Хайде сега ще бягам, че ще закъснея за фитнес! 

Милена Марева
5 юни 2007г.
 ''Народно дело''